Проф. Стоянович предложи да бъде кръстена улица на цар Фердинанд в Монтана
Какво се случва в България в първите 25 години от ръководството на цар Фердинанд от 1887 до 1912 година изследва в монографията си „ Фердинандеум ” проф доктор Петър Стоянович.
Днес той я показа пред читатели в Монтана, във връзка идната годишнина от оповестяването на градския статут на общината.
През 1891 година управниците на Голяма Кутловица молят правителството селището да получи градски статут и да носи името на княз Фердинанд. През ноември Народното събрание утвърждава предлагането, а на 2 декември българският княз издава декрет, с който Кутловска огромна община се преобразува в градска под името Фердинанд.
Това се случва в първите години от управлението на бъдещия цар Фердинанд в България. Предстоят мирни години на развиване до 1912-та. Монографията на Стоянович описва развитието на страната ни като европейска страна с съвременно въоръжена войска, модерна архитектура, връзки, железопътен и морски превоз, просвета, обучение, науката и публичен живот.
Княз Фердинанд Сакскобургготски, въпреки и не само, има водеща роля за европеизацията на България. Той е изцяло квалифициран за тази рисковано дипломатична задача, която му се предлага. Заслугата за това е на майка му принцеса Клементина, която декларира при откриването на железопътната линия от Ямбол за Бургас, че България получава княз, който тя е подготвила за крал на Франция. За това и още доста други събития споделя новото научно проучване на проф. Стоянович – „ Фердинандеум “, в размер от над 800 страници. То демонстрира другите лица на българския държател, управлявал най-дълго страната ни по време на Третата българска страна.
Според проф. Стоянович в Монтана най-малко една улица би трябвало да носи името на цар Фердинанд, както градът носи неговото име 53 години.
Днес той я показа пред читатели в Монтана, във връзка идната годишнина от оповестяването на градския статут на общината.
През 1891 година управниците на Голяма Кутловица молят правителството селището да получи градски статут и да носи името на княз Фердинанд. През ноември Народното събрание утвърждава предлагането, а на 2 декември българският княз издава декрет, с който Кутловска огромна община се преобразува в градска под името Фердинанд.
Това се случва в първите години от управлението на бъдещия цар Фердинанд в България. Предстоят мирни години на развиване до 1912-та. Монографията на Стоянович описва развитието на страната ни като европейска страна с съвременно въоръжена войска, модерна архитектура, връзки, железопътен и морски превоз, просвета, обучение, науката и публичен живот.
Княз Фердинанд Сакскобургготски, въпреки и не само, има водеща роля за европеизацията на България. Той е изцяло квалифициран за тази рисковано дипломатична задача, която му се предлага. Заслугата за това е на майка му принцеса Клементина, която декларира при откриването на железопътната линия от Ямбол за Бургас, че България получава княз, който тя е подготвила за крал на Франция. За това и още доста други събития споделя новото научно проучване на проф. Стоянович – „ Фердинандеум “, в размер от над 800 страници. То демонстрира другите лица на българския държател, управлявал най-дълго страната ни по време на Третата българска страна.
Според проф. Стоянович в Монтана най-малко една улица би трябвало да носи името на цар Фердинанд, както градът носи неговото име 53 години.
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ